Resurrection-Godgory
Resurrection-Holyhell

I ran too far
fought too hard and lived too fast
broke me down, tore me up
So I buried myself
deep down in the blackest hole
ther I slept, There I wept
(all) these tears I shed
slowly healed my bleeding soul
(it) takes a fall to rise again
Inside of me
I’m ready to grow young again
start the fire in this heart of ice

The time is right for me again so lift your eyes up to the sky
You’ll see me dancing on the winds again

No more tears for me
Sweet flame come for me
bring life to empty eyes

Tears from heaven fall
the fallen angels dance before my eyes
as I reach out from this womb
God save this world
I will walk upon it again
I will breathe, I will live

The time is right for me again so lift your eyes up to the sky
You’ll see me dancing on the winds again

No more tears for me
Sweet life come unto me
I will be once again

Еми това е положението - новият блог е вече факт. В категория “Стари блогове” са преместени старите ми блогове, които се оказаха по-стари, отколкото си мислех. Ще има и нови, стига да ми хрумне някоя идейка, която си струва да бъде тикната тук.

Enjoy.

Аз съм болен. Нещо като бронхо-пневмония или както там се пише(двама срещнах последните дни болни от това и затова го сънувам най-вероятно). Намирам се в някаква клиника за лечение на това нещо. Само че е бар. С три мацки в него. Чакам си да ми дойде реда. Виждам Иваша с Данчето на другия край на бара, но не мога да си напусна мястото, щот ще си изгубя реда. Най-накрая не се стърпявам и отивам при него. Здрависваме се, поприказваме, той ми предлага да пием водка. В същия този момент мацката от бара почна да ме търси. Видя ме и ме повика много приятелски да не си изгубя реда. Аз се извиних на Иваша, че съм болен и не мога да пия алкохол, но при пръв удобен случай с удоволствие ще споделя маса с него…
Отидох при мацката и тя ми подаде една водна чаша, пълна до средата с мътна жъптеникава течност, която тя почна да твърди, че е гореща билкова водка(!). Аз я изпих, но повече имаше вкус на медовина(чашата поразително приличаше на чашата, с която жената на Гьобелс приспа децата си в бункера на Хитлер в Der Untergang, който гледах същата вечер).
Мрак.
Панорамна гледка на нощна улица, по която Иваша и Данчето тичат панически…с ужас…гледката се снишава преследването продължава изотзад по криволичещи улички…Чува се изстрел и Данчето пада…Иваша се спира за момент, после поглежда назад и отново побягва панически…завой…втори…къща. Иваша влиза и се опитва да заключи. Вратата обаче с мощен удар се откъсва навътре и той пада под нея. С нечий ритник вратата се оказва в ъгъла, а Иваша се оказва с цял пълнител в главата…
Камерата се измъква от къщата и постепенно се връща по пътя към бара-клиника…при това постепенно връщане осъзнавам, че главното действащо лице в тая сцена съм всъщност самия аз. Напитката от мацката в бара ме е контролирала през цялото време. Изпадам в панически ужас от това, което съм сторил и не мога да разбера каква й е ползата на оная…
Мрак.
Къща, много подобна на онази, в която убих Иваша. Само че в нея живеят трите мацки от бара-клиника. Много са секси, не може да им се отрече. Този път ми е ясно, че са някакви вещици. Аз съм с Росенов и Юлия, която обаче след малко изчезна от съня, все едно не я е имало. Мацката, която беше на бара, ме омайва през цялото време с погледи и приказки…не знам защо, но имат нужда от мен за нещо голямо…
В следващия момент се оказва, че тъпите пишман-вещици за призовали няк’во гадно, лигаво, водораслесто чудовище-демон. За щастие(засега) то се намира на долния етаж и не може да разбере как да излезе от кухнята и да тръгне по коридора към нас.
Тръгваме да бягаме - вещиците се оказа, че са обвързани със заклинанието и не могат да помръднат. Опитахме да им помогнем, но неможахме, затова ги зарязахме там и тръгнахме да търсим изход. В съседната стая имаше техника. Един компютър, касетофон и някакви ламарини, които бяха много важни за мен по неизвестни причини.Нарамвам ламарините и касетофона(моето пра-старо HITACHI от 87-ма) и тръгваме да се измъкваме…Едвам слизаме по стълбите, щото оня водораслест звяр постоянно тресе цялата къща…Все пак някакси успяваме да се измъкнем навън и тичаме в продължение на две пресечки. С бегъл поглед зад гърба си виждам, че водораслото някакси е успяло да се самозапали и е причинило пожар в кухнята. На безопасно разстояние(втората пресечка) се спираме. Закачам касетофона на един клон и пускам. Оказва се Лили Иванова и двамата с Росенов си отдъхваме с облекчение(?). В този момент едновременно се усещаме, че в горящата къща, на втория етаж, в стаята с техниката, компютъра всъщност е МОЯТ!!! Втурваме се към къщата, само че бягането по важна работа в сънищата винаги е много изнервяща работа…
Как да е с триста зора стигаме до къщата(по пътя успяхме да я объркаме с къщата на Иваша, нищо, че нашата е в пламъци). Там някакси успяваме да се доберем до втория етаж, да награбим компютъра и да се втурнем навън…
Тук се събудих за пореден и последен път.

Нощ е.
Навън вали.
И не осъзнава, че ме повтаря.
…
Вън е.
А нощ вали.
И не повтаря, че ме осъзнава.
…
Повтаря.
А навън се осъзнава.
И не е нощем, че вали.
…
Вали.
И не повтаря.
И нощем само се осъзнава.
…
Осъзнах се.
А вън е нощ.
И повторно днес вали.
…

Лека нощ… с повторенията… дано се осъзнаете… щото вали…

ЩЕ СЕ ОРИГВАМ КОЛКОТО СИ ИСКАМ !!!
ЯСНО ЛИ Е?!

Имаме състезание. Не знам по какво, но сме три групи от по двама човека. Нямам представа кой е моят партньор. Та всяка група разполага с две машини(компютри).И има за задача да определи най-стабилния им и разционален режим на работа в двойка(не питайте в какъв аспект). Та ние с фена(предполагам, че е някакъв подсъзнателен еквивалент на Росенов) се хващаме да правим тестове и чудеса на машините. Тука след цялата мътилка изведнъж изплуваха едни схеми, на които във времето е показано коя машина как работи и се оказа, че при един тип свързване, във времето няма разкъсване, т.е. във всеки един момент една от двете машини работи на пълен капацитет.
Викнахме проверяващи да види. Оказа се обаче, че нямаме монитори. Не знам защо така и как сме се справяли, но нямахме. Той каза,че ако не си намерим монитори, ще ни дисквалифицира.
Тук е мястото да съобщя, че цялото мероприятие се провежда в стая, странно напомняща кабинет от 10-ти корпус на РУ-там където ни беше Практика-та в първи курс.
Та излизаме ние из коридорите(които вече нямат нищо общо с РУ), слабо осветени от мъждукащи и поклащащи се крушки в метални решетки. Влизаме в първият ни попаднал склад и намираме стари машини. Хващаме две 17-ки за ушите - и обратно в стаята. Монтираме мониторите, включваме системата и отново викаме проверяващия(който е някакъв злобен хакер-да отбележа за протокола). Отново каза, че ще ни дисквалифицира, защото сме нямали право да сме със 17″ монитори! Хвана ги(и двата!) и ги върна обратно в склада. Върна се оттам с някакви подобия на мини-телевизорчета(около 6″) и каза, че ще ги направи да работят и ще ни ги даде. Хвана един тенекеджийски поялник и ги почна. Самият поялник сигурно тежеше повече от двата телевизора заедно! Ние отново се захванахме с машините.
Обаче хакера откачи! Изведнъж хвърли поялника по нас, бръкна зад бюрото и извади АК-47 и с думите “Тъпи малки копеленца!” изпозастреля всички. Ние с колегата, естествено, останахме незасегнати, удобно скрити вече в съседната стая. Тук вече партньора ми придоби реални очертания и се оказа наистина Росенов
Тогава, бягайки и криейики се от откачилия хакер из мъждиво осветените от клатещи се крушки, коридори, отново се озовахме в същия склад(който предния път беше на 5 метра от стаята). Само че този път склада беше пълен с оръжия и муниции и нямаше и помен от компютри(но аз бях уверен, че е същия). Та запасихме се ние мъжката(Росенов се оказа, че вече е минал казармата и има доста добро, и по-прясно от моето, понятие как да борави с оръжието). Та тръгнахме из коридорите с прибежки и припълзявания като командоси в третодивизионен екшън от 80-те с нисък бюджет. Изведнъж се оказа, че хакера не е никакъв хакер, а контрабандист на оръжие. Оказа се също така, че не е сам, а с заедно с цялата си банда. Най-интересното, което се оказа беше, че ние просто бяхме там, без никакви притеснения, че е имало състезание(каквото всъщност не е имало). Ние бяхме там и задачата ни беше да им разбием канала за контрабанда. Лошото беше, че те вече знаеха за присъствието ни там. И тук вече нещата се размиват.
…….
Следващ кадър -стоя аз със Светльо(fos4o) и пием бира у дома в Белене. И усилено му разказвам първата част от съня ми. Интересното е, че му я разказвам като сън. Просто му описвам какво съм сънувал снощи
…….
Алармата на часовника.

Мдам…усещам, че скоро не съм писал тук. Пък и нета ми играе номера и не мога да си оправя профила…кой знае колко време ще му отнеме да запише този блог.
Я да видим в ретроспекция какво се случи напоследък…?
План за действие:
1. Панаира и последвалите пиянства.
2. Пътуване до Пловдив, среща с Ралина и посещения един куп и последвалите пиянства.
3. Посещение от интересни млади хора от Плевен и последвалите пиянства.
4. Гостуването на Данка и последвалите пиянства.
5. Пътуването до Тетевен и последвалите пиянства.
6. Не пия ?!

Точка ПЪРВА.

Панаир е. Хората се веселят. А аз още съм на работа. Нищо, предвид какъв е плана за довечера и всички дни нататък. Майка ми предвидливо ме попита дали ще се прибирам вкъщи изобщо. За изненада на себе си бях съвсем искрен и й заявих, че нямам такива намерения. Тя си отдъхна - щели да идват повече гости и с мен нямало да стигнат местата. Ебаси!
Отсега да кажа, че 15-те килограма картофи не успяхме да ги изядем. Поне не и преди края на седмицата. В петък се напих като ПРАСЕ. Повръщах. Не знам от какво. Другите ходиха нанякъде, мен ме положиха да си легна…даже ме и съблекли…дано не са се гаврили с мен и принадлежащото ми тяло. Згубил съм си медальона на AMORPHIS, намери го Васко като чисти след няколко дни. Конца и Миро дойдоха-кеф…Миро е невероятно интелигентен и ПРОСТ по цялата глава…има и белези по нея.
Събота - пием от сутринта - кеф - така е по Панаира. Естествено пием бира. Шуменска- да е жив и здрав инж.Росенов. Емо и Деса се обадиха, че ще дойдат. Чакаме ги - знаят къде живее Васко. Дойдоха…с ракия. Пием. Аз все още бира(така си бях до края). Смътни спомени - телефона ми звъни - навън е тъмно - Росенов звъни от някаква кола и казва, че пътува насам. Умирам от кеф-чаках го чак в неделя. Уж щях да го посрещам, а той изведнъж се изсипа на вратата цял целеничък, че и костюмиран. Посмяхме му се дружно…имаше и освирквания - доколкото си спомням-от моя страна. Преоблече се. Пием. Бира. Настана късна доба. Деса нещо ми се сваля. Излизаме с Росенов и някакви малки плевенчании, които нямам идея отде се взеха. Купихме си бира и се върнахме-навън не е интересно, пък и няма места. Пием. Емо спи, Юлия и тя. Деса е все по-настоятелна. По дяволите…нещо ми става. Не това, което си мислите, твърде много съм изпил. Оържим картофи за пореден път. Росенов заспа. Конца се прибра. И той легна. Деса също. Останах сам. Помотах се известно време напред-назад с една БОЛЯРКА, ама нито бирата ме кефи, нито самотата. Заспах под прозореца. Гол.
Неделя. До обед станахме всичките. След като минаха всички оплаквания се дигнахме и отидохме на центъра. Време е, все пак чакаме концерта на Б.Т.Р., който е в 7 вечерта. Запихме на ЦАРЯ от обед. По някое врме мина моето семейство. Майка ми само изрече-”Ти си бил жив, бе” и замина. Доволен съм. Много бира изпихме. Васко три пъти ходи да пие. Запознах Росенов с Тоцата. Росенов и Юлия ходили до Дунава(?!). Преместихме хиляди маси и до вечерта бяхме много хора. дойде време за концерта - няма да описвам - Наско гледаше шашардисан. После пихем. Много. Позволих си да си пия мойто си - джин с мастика и бира. Не трябваше…Минах си пак на бира. Но пък на Росенов му хареса. Към 4:30 си тръгнахме с него и Божидар. Входа на Васко бе заключен. Изтощих на Юлия батерията от звънене-не чу. Смазах се от викане-никой не чу, освен Опрев от съседния вход. Катерих се-нямаше отворен прозорец. В крайна сметка спахме у дома. На другия ден никой не искаше и да помисли за пиене. Мен ме хвана мойта си болест и исках да умирам.
Понеделник и Вторник - дни за релакс. Вторник бях на работа. Не стоях повече от необходимото.
Това е накратко - спомените ми избледняват.
Точка ВТОРА
Ходих на Техническия Панаир в Пловдив. Красота. Срещнах се с Ралина и дъщеря й - още по-голяма красота - малката просто ме обича и това е! Самото пътуване протече доста забавно. Пристигнахме с малко закъснение, но пък се насладих на Панаира - имаше какво дасе види, макар и да нямаше какво да си купя и то само защото парите ме притискаха. Ралина се учуди колко пуша. Иво и той се радваше да се видим. За разлика от Ралина, на която никак не й хареса, че с Иво само за компютри си говорим. Добре си прекарахме с тях, макар и за кратко. Отдавна не ги бях виждал, така че доста им се зарадвах. А малката пък изобщо не бях я виждал, освен по снимки.
Така-предстоеше ми пътуване до Раковски. Стигнахме. Странно е там-три села, обединени в един град. Все още не знаехме кой къде ще спи-последните данни бяха, че мъжката част ще сме в манастир Оказа се, че кмета на Раковски има 4 места у тях и аз бях сред тези 4-ма човека, заедно с Момчил, Пламен и кмета ни, естествено. Женската половина беше в Спортен комплекс, също много добре оборудван. Оплаквания от манастира не чух.
Вечерта-банкет. След целия този път познайте колко се напих. Но все пак се държах на ниво, щото с кмета в една стя не е шега Но пък като разбрах, че в рестораната има Шуменско, да знаете каква сила се отприщи в мен! Счупих си пръстите от писане на СМС-и, за капак се обадих и на Росенов и се наговорих 7 минути. Блаженство. Единственото отрицателно нещо беше музиката, но предвидливо седнах възможно най-далеч от нея. Но пък певицата не беше зле…хваща окото.
Това е - другия ден е скучен, общо взето. Разходка из общината, дълга, скучна реч на техния кмет, отново из общината и назад към дома.
Това е.

Точка ТРЕТА
Интересните млади хора от Плевен са Ванката и Вальо89. И двама идвали по Панаира и много им допаднало у Васко. И взеха, че ни дойдоха на гости. Няколко пъти. Че и поотделно. Ванката по-често. Той си пада по ножовете. Имаше по едно време едно момче от София - Васко, който много го беше страх пт нашето “НАЗДРАВЕ, Васко”, но пък се оказа кораво копеле и удържа докрая с нас. Жалко, че повече не можа да дойде и изпусна няколко яки напивания. Няма да се впускам в подробности - няколко седмици подред всеки петък, преминаваше в събота и съответното осъмване с Ванката някъде. Тук точка трета прелива в точка четвърта.

Точка ЧЕТВЪРТА
Пристигането на Данка една събота съвпадна с осъмването ни с Васил и Лора след запой в петък. Юлия заспа(естествено). А Лора тогава за пръв път ни беше на гости. Надявам се, много й хареса. Щото тя на нас много ни допадна. Васко и той се предаде накрая, да си призная, някъде по времето, когато почти не осъзнавах какво говоря и кое време е. И Изведнъж Данка се обади на Юлия, че е вече в Белене, да дойдем да я вземем. И като се юрнахме(Васко спи), даже не сварих да разбера как така стана, че Лора си замина. Намерихме се с Данка. Тогава се усетих, че и Ванката е с нас и че си говоря усилено с него за нещо…Отидохме горе. Малко трудно събудихме Васко, но пък се зарадва, като видя, че сестра му го буди После малко ми е мътно. Знам, че отидохме на Пилето по някое време и там цял ден ядохме и пихме бира…даже Пинцоя ме поздрави с Металика по радиото Така до някое време. После пак у Васко, пак на бири. Беше и Ванката…с някаква наденица…Незнайно как се озовахме на дискотека(за пореден път този месец). Скъсахме се от танци и бири. Данка умря от кеф. Хванах се на бас с нея, че ще заспи преди мен. Знаех, че ще загубя(водех я с цяло денонощие), но ми беше кеф да я дразня… Нататък е ясно - прибрахме се и се трупясах моментално.

Точка ПЕТА
Няколко дни по-късно се оказа, че трябва да се ходи до Тетевен. Как да е успяхме да накараме Умата да ни кара с неговата кола. Вечерта преди тръгването излязохме ‘за малко’ на Пилето да се видим с умата и Ваньо да се разберем за утре. Да, ама не. Във Ваньо ни беше слабото място. Човека скучаеше и реши да ни покани на гости. Ние нали не можем да отказваме…С Данка си взехме 8 литра Шуменско, а Ваньо и Васко почнаха на Ваньо някаква ракия.И се започна…цяла нощ. Васко и Данка пак поспаха по малко. Ние с Ваньо в това отношение сме съгласни - не трябва да се спи. И не спахме. Сутринта на Гъбата бяхме чудесни - особено аз…но пък изпих всичката бира-Ваньо така и така не пие бира, защо да я оставям да се разваля?
Тръгнахме. Без Ваньо. Нямаше място. На Плевен заспах. Събудих се нейде из Балкана. Няма да разказвам за пътя, беше гадно след събуждането. В Тетевен с Умата се закарахме до една пицария, която се оказа отвратителна. Васко и Данка набързо свършиха работата и дойдоха при нас. Съгласиха се, че пицарията е отвратителна. Както и да е-бяхме гладни-ядохме и си тръгнахме. За Плевен.
По пътя Данка почна да мрънка за бира. Васко го хвана мойта болест и не му се пиеше. Умата не пие. А и да пиеше, няма как - нали ни е шофьор. На Боаза спряхме и си купихме бира - по две на човек. Едната остана чак до Белене. До Плевен с Данка отзад пихме, пушихме и пяхме в тон с касетофона Подуене Блус Бенд. На Плевен Умата си замина. Поръчахме на Васко компютъра. Смътно си спомням как. В този магазин са фенове(после като го вземахме, се оказа, че пича е започнал заедно с мен да учи в Русе и е бил с дълга коса-не го помня, но той каза, че съм му смътно поснат).Намерихме се с Ваньо. Той ни намери транспорт(кола) до Белене, която се оказа и нещо като негово лично такси за из Плевен Разходи ни напред-назад да поръчаме и жак за Васко. Преди това пихме по една бира (аз и Данка) на Speedy. Там работи Тонца, която се ошашка като ни видя и много се накефи Обадих се и на Ванката и Вальо89 и дойдоха и те Готино беше. На прибиране заспахме. Май само Васко не спа.

Точка ШЕСТА
Не е вярно. Само се самозаблуждавам.
Тук е момента да спомена доброто впечатление, което оставиха у мен Лора и Албена. На тях даже им хареса у Васко, въпреки музиката(на Лора за втори път). Този път Лора не издържа и заспа.

Това е. Поста стана прекалено дълъг ДОРИ и за мен.
Аре. Искам коментари, от който е имал време и нерви да го дочете.

Nothing Serious

Мразя да съм с махмурлук и недоспал…Мразя да ми говорят на копирВАНЕ, принтирВАНЕ и прочие неграмотни чуждици…Не съм в добро настроение днес…Не искам да ме закачат! Не се ли усещат хората ЧЕ МИ ПРЕЧАТ !!! Пречат ми да оплаквам горката си съдба, че не съм си доспал, че сутринта се събудих все още пиян, и че въобще не искам да съм ТУК…а в леглото си…
Защо все в такива моменти на някой му “изчезват принтерчетата малките тука, дето се принтирва с тях…” ?! Защо някой избира точно днешния ден за най-подходящ за провеждане на образователно-квалификационен курс по copy-paste от едно приложение в друго и последващ печат ?! Въпросният курс протече твърде дълго дори за разбиранията на малоумен абороген от племето не-знам-си-какво-си(за справка - Хари и Миро, за който след малко иде реч).
Малък плюс от днешния ден - комшията по стая има рожден ден, така че не останах гладен и, което е по-важното, не останах жаден, а изпих 1 литър кока-кола и в момента довършвам втория литър Фанта портокал, поради липса на друго. А, да - тук смърди на боя постоянно, така че съм и полунадрусан за капак цяла седмица.
Тя пък една седмица…Миро си дойде в Неделя(намерил кога)…цяла седмица ми тръгна така - ВСЯКА ВЕЧЕР се обажда: “Какво ще правим довечера, бе?”. “Ще спим”, казвам, а той: “Как така ще спищ, бе, аз затуй ли съм си дошъл от София? Нали все се оплакваш, че не идвам, сега ще ми спиш…” и все неща в тоя тон…как да му откажеш на човека? Хваща ме страх, като си помисля, че е още една цяла седмица тука…Иди му обяснявай, че съм на работа и т.н., все излиза с номера, че на много малко изпити е ходил трезвен…и тук нямам оправдание…общо взето, притиснат съм от обстоятелствата и няма мърдане–>поркане до безкрай…май само днес ще ми се случи да се наспя, ама нека не правя прибързани изказвания…
Май взе да ми минава…пък и колежките в мойта стая поне са готини, държат на простотия и немалко я използват…балсам за опустошената ми душица. Довечера май се канят да пият бира…чудя се как да им откажа, че нямам пукната стотинка в джоба…май ще ги излъжа нещо, че имам работа у дома, че не сме свършили ремонта или нещо такова. Не мога да им кажа, че нямам пари, щото ще ме замъкнат насила и ще ме черпят, а не обичам да ме черпят познати и приятели…предпочитам да го правят непознати, които даже да са ми леко противни, за да нямам угризения и да се чувствам задължен
Айде, хващам се отново за работа, че Празника не чака - останаха само две седмици

Пак си пия…и си пуша…спокойно, аз съм.