Archive for August, 2004

Блог №3 - 19.08.2004 - ” КопирВАНЕ, принтирВАНЕ и други алкохоли”

Мразя да съм с махмурлук и недоспал…Мразя да ми говорят на копирВАНЕ, принтирВАНЕ и прочие неграмотни чуждици…Не съм в добро настроение днес…Не искам да ме закачат! Не се ли усещат хората ЧЕ МИ ПРЕЧАТ !!! Пречат ми да оплаквам горката си съдба, че не съм си доспал, че сутринта се събудих все още пиян, и че въобще не искам да съм ТУК…а в леглото си…
Защо все в такива моменти на някой му “изчезват принтерчетата малките тука, дето се принтирва с тях…” ?! Защо някой избира точно днешния ден за най-подходящ за провеждане на образователно-квалификационен курс по copy-paste от едно приложение в друго и последващ печат ?! Въпросният курс протече твърде дълго дори за разбиранията на малоумен абороген от племето не-знам-си-какво-си(за справка - Хари и Миро, за който след малко иде реч).
Малък плюс от днешния ден - комшията по стая има рожден ден, така че не останах гладен и, което е по-важното, не останах жаден, а изпих 1 литър кока-кола и в момента довършвам втория литър Фанта портокал, поради липса на друго. А, да - тук смърди на боя постоянно, така че съм и полунадрусан за капак цяла седмица.
Тя пък една седмица…Миро си дойде в Неделя(намерил кога)…цяла седмица ми тръгна така - ВСЯКА ВЕЧЕР се обажда: “Какво ще правим довечера, бе?”. “Ще спим”, казвам, а той: “Как така ще спищ, бе, аз затуй ли съм си дошъл от София? Нали все се оплакваш, че не идвам, сега ще ми спиш…” и все неща в тоя тон…как да му откажеш на човека? Хваща ме страх, като си помисля, че е още една цяла седмица тука…Иди му обяснявай, че съм на работа и т.н., все излиза с номера, че на много малко изпити е ходил трезвен…и тук нямам оправдание…общо взето, притиснат съм от обстоятелствата и няма мърдане–>поркане до безкрай…май само днес ще ми се случи да се наспя, ама нека не правя прибързани изказвания…
Май взе да ми минава…пък и колежките в мойта стая поне са готини, държат на простотия и немалко я използват…балсам за опустошената ми душица. Довечера май се канят да пият бира…чудя се как да им откажа, че нямам пукната стотинка в джоба…май ще ги излъжа нещо, че имам работа у дома, че не сме свършили ремонта или нещо такова. Не мога да им кажа, че нямам пари, щото ще ме замъкнат насила и ще ме черпят, а не обичам да ме черпят познати и приятели…предпочитам да го правят непознати, които даже да са ми леко противни, за да нямам угризения и да се чувствам задължен ;-)
Айде, хващам се отново за работа, че Празника не чака - останаха само две седмици ;-)

Блог №2 - 12.08.2004 - ” The Day(s) After…Then”

Пак си пия…и си пуша…спокойно, аз съм.

Блог №1- 09.08.2004 - “Сватба ?!”

Да разкажа за сватбата като такава? Няма пък. Ще разкажа за сватбата, на която аз присъствах, и която ми преобърна представите.
Не че беше кой знае колко различаваща се от нормалната българска сватба - не. Всичко си беше в рамките на нормалното, НО - 65-70% хора, ръченици и други(чалги), а останалия процент –> досега не бях го чувал по сватби, а само по купони.
Първият намек за нещо по-различно: Rainbow - Can’t Let You Go, която звучеше, докато 10-на подпийнали вече ‘ергени’(в това число и аз) правеха нещо като пого, борейки се за жартиера на булката(някаква странна традиция)…само да доуточня, че Кирижа си го хвана без проблеми ;).
След това нещата отново влязоха в нормалния си ритъм на народна музика и модерна такава(чалгичка, но без издевателства). Изредиха се още известно количество ‘наша’ музика, според разбиранията на диджея - Queen - I want to break free, In Nuendo; KISS - I was made for loving you; Deep Purple - Soldier of Fortune, Child In Time(само, че диджеят явно беше ‘забравил’, че тази точно песен е по-длъжка от нормалното и не свършва точно когато Йън Гилън решава да побърка всички присъстващи с нечовечки високи и истерични крясъци ;) ). Не изброих песните в реда, в който минаха, но това е простимо, предвид количествата алкохол, които бях погълнал вече(в последствие изненадах и себе си колко ОЩЕ мога да поема). Умишлено не споменавам и Щурците и Сигнал, тъй като те нямаше как да не бъдат пускани ;). Някъде по това време вече бях решил, че сватбата ще се превърне в хард рок-етно симпозиум, и диджеят нарочно пуска по-стари неща, предвид родителите ни, НО(поредното с upper case) тогава зазвуча This Love на Pantera !!! Размазахме се! Някой от родителите ни куфяха(!!!) с нас. Диджеят ме хвърли в тъча, когато на припева, вместо да понамали, той издъни уредбата колкото можа! След песента каза, че трябвало навреме да го предупредим, че сме толкова буйни и диви, за да вземел концертното озвучаване, а не това, с което беше ;).
Впоследствие послушахме и малко Metallica, Scorpions и др. Лично аз оттук нататък почнах да окапвам…онзи диджей продължи да издевателства над нас от време на време(много контрастни му бяха смените на ‘наша’ музика с народна и чалга, дори стигна до един момент, в който сам обяви, че скача от единия полюс на другия и пусна Азис ;) ). Най-много се изморих на Хиподил - Скакауец, който всички по неизвестна причина обърнахме на рок енд рол, след което човека се видя принуден да пусне около 20 минути рок енд рол, след което аз не можех и името си да кажа…да не казвам, че никак не разбрах от двете бири, които изпих почти на екс след това.
И нещата по някое врме отиваха към края си - наближаваше 18:00-19:00, когато диджеят обяви, че иска да пусне една песен, пожелана от млдоженика и ВТРЕЩИ всички по-възрастни от 77-78 набор като пусна Dimmu Borgir - Progenies Of The Great Apocalypse. Какво да кажа- отнесох си главата от куфеене, а последвалото хорце беше просто като балсам за разбитото ми тяло. Поседяхме още половин-един час…и си тръгнахме, понасяйки се към дома на младоженците, където се доразмазахме още около 4 часа вече само с метъл и бира(поне аз бях само на бира). Впоследствие аз лично се понесох с още 4-5 човека към кръчмата на центъра и докъм 4 сутринта слушах Amorphis и пих бира. Както обикновено, си направих поредната ударна доза никотин в дробовете, което беше причина за вчерашния ми целодневен махмурлук и твърдо убеждение, че това ми е последния ден на тази земя. И ето ме днес - ПАК не пуша, ПАК реших да не пия…
Но нека да разкажа и за младоженците -бяха изключително красиви…и двамата - сватбата им беше прекрасна, настроението - чудесно, само дето не видях кой кого настъпи, но предвид роклята на Десито, Влади едва ли е успял да стигне по какъвто и да било начин до краката й ;)
Това е, на който не му харесва, да не чете!

Оффф, че съм тъп! Без малко да забравя - естествено на Десито на сватбата нямаше как да минем без Nightwish - Wishmaster !