Мразя да съм с махмурлук и недоспал…Мразя да ми говорят на копирВАНЕ, принтирВАНЕ и прочие неграмотни чуждици…Не съм в добро настроение днес…Не искам да ме закачат! Не се ли усещат хората ЧЕ МИ ПРЕЧАТ !!! Пречат ми да оплаквам горката си съдба, че не съм си доспал, че сутринта се събудих все още пиян, и че въобще не искам да съм ТУК…а в леглото си…
Защо все в такива моменти на някой му “изчезват принтерчетата малките тука, дето се принтирва с тях…” ?! Защо някой избира точно днешния ден за най-подходящ за провеждане на образователно-квалификационен курс по copy-paste от едно приложение в друго и последващ печат ?! Въпросният курс протече твърде дълго дори за разбиранията на малоумен абороген от племето не-знам-си-какво-си(за справка - Хари и Миро, за който след малко иде реч).
Малък плюс от днешния ден - комшията по стая има рожден ден, така че не останах гладен и, което е по-важното, не останах жаден, а изпих 1 литър кока-кола и в момента довършвам втория литър Фанта портокал, поради липса на друго. А, да - тук смърди на боя постоянно, така че съм и полунадрусан за капак цяла седмица.
Тя пък една седмица…Миро си дойде в Неделя(намерил кога)…цяла седмица ми тръгна така - ВСЯКА ВЕЧЕР се обажда: “Какво ще правим довечера, бе?”. “Ще спим”, казвам, а той: “Как така ще спищ, бе, аз затуй ли съм си дошъл от София? Нали все се оплакваш, че не идвам, сега ще ми спиш…” и все неща в тоя тон…как да му откажеш на човека? Хваща ме страх, като си помисля, че е още една цяла седмица тука…Иди му обяснявай, че съм на работа и т.н., все излиза с номера, че на много малко изпити е ходил трезвен…и тук нямам оправдание…общо взето, притиснат съм от обстоятелствата и няма мърдане–>поркане до безкрай…май само днес ще ми се случи да се наспя, ама нека не правя прибързани изказвания…
Май взе да ми минава…пък и колежките в мойта стая поне са готини, държат на простотия и немалко я използват…балсам за опустошената ми душица. Довечера май се канят да пият бира…чудя се как да им откажа, че нямам пукната стотинка в джоба…май ще ги излъжа нещо, че имам работа у дома, че не сме свършили ремонта или нещо такова. Не мога да им кажа, че нямам пари, щото ще ме замъкнат насила и ще ме черпят, а не обичам да ме черпят познати и приятели…предпочитам да го правят непознати, които даже да са ми леко противни, за да нямам угризения и да се чувствам задължен
Айде, хващам се отново за работа, че Празника не чака - останаха само две седмици