Имаме състезание. Не знам по какво, но сме три групи от по двама човека. Нямам представа кой е моят партньор. Та всяка група разполага с две машини(компютри).И има за задача да определи най-стабилния им и разционален режим на работа в двойка(не питайте в какъв аспект). Та ние с фена(предполагам, че е някакъв подсъзнателен еквивалент на Росенов) се хващаме да правим тестове и чудеса на машините. Тука след цялата мътилка изведнъж изплуваха едни схеми, на които във времето е показано коя машина как работи и се оказа, че при един тип свързване, във времето няма разкъсване, т.е. във всеки един момент една от двете машини работи на пълен капацитет.
Викнахме проверяващи да види. Оказа се обаче, че нямаме монитори. Не знам защо така и как сме се справяли, но нямахме. Той каза,че ако не си намерим монитори, ще ни дисквалифицира.
Тук е мястото да съобщя, че цялото мероприятие се провежда в стая, странно напомняща кабинет от 10-ти корпус на РУ-там където ни беше Практика-та в първи курс.
Та излизаме ние из коридорите(които вече нямат нищо общо с РУ), слабо осветени от мъждукащи и поклащащи се крушки в метални решетки. Влизаме в първият ни попаднал склад и намираме стари машини. Хващаме две 17-ки за ушите - и обратно в стаята. Монтираме мониторите, включваме системата и отново викаме проверяващия(който е някакъв злобен хакер-да отбележа за протокола). Отново каза, че ще ни дисквалифицира, защото сме нямали право да сме със 17″ монитори! Хвана ги(и двата!) и ги върна обратно в склада. Върна се оттам с някакви подобия на мини-телевизорчета(около 6″) и каза, че ще ги направи да работят и ще ни ги даде. Хвана един тенекеджийски поялник и ги почна. Самият поялник сигурно тежеше повече от двата телевизора заедно! Ние отново се захванахме с машините.
Обаче хакера откачи! Изведнъж хвърли поялника по нас, бръкна зад бюрото и извади АК-47 и с думите “Тъпи малки копеленца!” изпозастреля всички. Ние с колегата, естествено, останахме незасегнати, удобно скрити вече в съседната стая. Тук вече партньора ми придоби реални очертания и се оказа наистина Росенов
Тогава, бягайки и криейики се от откачилия хакер из мъждиво осветените от клатещи се крушки, коридори, отново се озовахме в същия склад(който предния път беше на 5 метра от стаята). Само че този път склада беше пълен с оръжия и муниции и нямаше и помен от компютри(но аз бях уверен, че е същия). Та запасихме се ние мъжката(Росенов се оказа, че вече е минал казармата и има доста добро, и по-прясно от моето, понятие как да борави с оръжието). Та тръгнахме из коридорите с прибежки и припълзявания като командоси в третодивизионен екшън от 80-те с нисък бюджет. Изведнъж се оказа, че хакера не е никакъв хакер, а контрабандист на оръжие. Оказа се също така, че не е сам, а с заедно с цялата си банда. Най-интересното, което се оказа беше, че ние просто бяхме там, без никакви притеснения, че е имало състезание(каквото всъщност не е имало). Ние бяхме там и задачата ни беше да им разбием канала за контрабанда. Лошото беше, че те вече знаеха за присъствието ни там. И тук вече нещата се размиват.
…….
Следващ кадър -стоя аз със Светльо(fos4o) и пием бира у дома в Белене. И усилено му разказвам първата част от съня ми. Интересното е, че му я разказвам като сън. Просто му описвам какво съм сънувал снощи
…….
Алармата на часовника.