Аз съм болен. Нещо като бронхо-пневмония или както там се пише(двама срещнах последните дни болни от това и затова го сънувам най-вероятно). Намирам се в някаква клиника за лечение на това нещо. Само че е бар. С три мацки в него. Чакам си да ми дойде реда. Виждам Иваша с Данчето на другия край на бара, но не мога да си напусна мястото, щот ще си изгубя реда. Най-накрая не се стърпявам и отивам при него. Здрависваме се, поприказваме, той ми предлага да пием водка. В същия този момент мацката от бара почна да ме търси. Видя ме и ме повика много приятелски да не си изгубя реда. Аз се извиних на Иваша, че съм болен и не мога да пия алкохол, но при пръв удобен случай с удоволствие ще споделя маса с него…
Отидох при мацката и тя ми подаде една водна чаша, пълна до средата с мътна жъптеникава течност, която тя почна да твърди, че е гореща билкова водка(!). Аз я изпих, но повече имаше вкус на медовина(чашата поразително приличаше на чашата, с която жената на Гьобелс приспа децата си в бункера на Хитлер в Der Untergang, който гледах същата вечер).
Мрак.
Панорамна гледка на нощна улица, по която Иваша и Данчето тичат панически…с ужас…гледката се снишава преследването продължава изотзад по криволичещи улички…Чува се изстрел и Данчето пада…Иваша се спира за момент, после поглежда назад и отново побягва панически…завой…втори…къща. Иваша влиза и се опитва да заключи. Вратата обаче с мощен удар се откъсва навътре и той пада под нея. С нечий ритник вратата се оказва в ъгъла, а Иваша се оказва с цял пълнител в главата…
Камерата се измъква от къщата и постепенно се връща по пътя към бара-клиника…при това постепенно връщане осъзнавам, че главното действащо лице в тая сцена съм всъщност самия аз. Напитката от мацката в бара ме е контролирала през цялото време. Изпадам в панически ужас от това, което съм сторил и не мога да разбера каква й е ползата на оная…
Мрак.
Къща, много подобна на онази, в която убих Иваша. Само че в нея живеят трите мацки от бара-клиника. Много са секси, не може да им се отрече. Този път ми е ясно, че са някакви вещици. Аз съм с Росенов и Юлия, която обаче след малко изчезна от съня, все едно не я е имало. Мацката, която беше на бара, ме омайва през цялото време с погледи и приказки…не знам защо, но имат нужда от мен за нещо голямо…
В следващия момент се оказва, че тъпите пишман-вещици за призовали няк’во гадно, лигаво, водораслесто чудовище-демон. За щастие(засега) то се намира на долния етаж и не може да разбере как да излезе от кухнята и да тръгне по коридора към нас.
Тръгваме да бягаме - вещиците се оказа, че са обвързани със заклинанието и не могат да помръднат. Опитахме да им помогнем, но неможахме, затова ги зарязахме там и тръгнахме да търсим изход. В съседната стая имаше техника. Един компютър, касетофон и някакви ламарини, които бяха много важни за мен по неизвестни причини.Нарамвам ламарините и касетофона(моето пра-старо HITACHI от 87-ма) и тръгваме да се измъкваме…Едвам слизаме по стълбите, щото оня водораслест звяр постоянно тресе цялата къща…Все пак някакси успяваме да се измъкнем навън и тичаме в продължение на две пресечки. С бегъл поглед зад гърба си виждам, че водораслото някакси е успяло да се самозапали и е причинило пожар в кухнята. На безопасно разстояние(втората пресечка) се спираме. Закачам касетофона на един клон и пускам. Оказва се Лили Иванова и двамата с Росенов си отдъхваме с облекчение(?). В този момент едновременно се усещаме, че в горящата къща, на втория етаж, в стаята с техниката, компютъра всъщност е МОЯТ!!! Втурваме се към къщата, само че бягането по важна работа в сънищата винаги е много изнервяща работа…
Как да е с триста зора стигаме до къщата(по пътя успяхме да я объркаме с къщата на Иваша, нищо, че нашата е в пламъци). Там някакси успяваме да се доберем до втория етаж, да награбим компютъра и да се втурнем навън…
Тук се събудих за пореден и последен път.

Нощ е.
Навън вали.
И не осъзнава, че ме повтаря.
…
Вън е.
А нощ вали.
И не повтаря, че ме осъзнава.
…
Повтаря.
А навън се осъзнава.
И не е нощем, че вали.
…
Вали.
И не повтаря.
И нощем само се осъзнава.
…
Осъзнах се.
А вън е нощ.
И повторно днес вали.
…

Лека нощ… с повторенията… дано се осъзнаете… щото вали…